Гладна мечка пазарува броколи

Рядко си позволявам да ходя на пазар със сина. Уж вече е на 8, но все още си е щуро момче и иска всичко, което види. Вчера, обаче, влязохме двамата в това наказание. Защо точно на мен ми се случва, която съм се отдала на каузата „Здравословно хранене на децата“ и кулинарни работилници… ? Защо не чува нищо това дете!? Защо не разбира обясненията ми, които е слушал стотици пъти?

 

Всъщност не се случи това.

 

С това пазаруване осъзнах дългия път, изминат в отношението ми с храната.

 

  • Само преди 10 години бях първа жертва на рекламите. Ако имаше нещо ново, аз бях първата, която да го опита.
  • Бях жертва и на промоциите. Ехааа, броколито е намалено? Купувам 3 броя! Ама дали ми трябват 3 броя?
  • Бях жертва на импулсивното пазаруване. Чувствам се потисната – пазарувам. Ама дали душата ми има нужда от това, не е ясно…
  • Бях жертва на модата – нова диета? Разбира се, аз съм с вас! Тялото ми е подлагано на всякакви режими, гладувания, изпитания, редувани с награждаване с шоколад (/:=%%“+=“//–%/%)…  Диеотолозите ги намразих, техните режими не ми помогнаха, ама защо…. не си давах сметка.
  • Бях жертва на собственото си неприемане. На тялото. На моята идентичност. Да, от пубертета имам едни 2-3-5 килограма отгоре, които ме измъчват, защото нямам тънката талия на моделите, а манекените по витрините все са размер-два-три по-малки от моя. Защото няма да забравя една продавачка на дънки, която ми натякна, че този избран модел не е за мен заради плътния ми ханш… и още куп други глупотевини.

Пазарувахме със сина и минавахме от щанд на щанд и той все мрънкаше, че на всичко, което поиска, аз казвам „Не“.

 

„Мамооо, само на плодове и зеленчуци си ни оставила!“, крещи той с истеричен фалцет. Възмутени хора се обръщат към скандалната майка. Поглеждам в количката: броколи, връзка праз, авокадо, магданоз и една срамежлива кутийка яйца. Сега осъзнах къде съм стигнала и пред очите ми се изреди списъка с промените в живота ми. И истински се гордея с това:

 

  1. Първо в маршрута за пазаруване зачеркнах лилавия щанд (сещате се кой). Подминавах го с 200, но и с огромна доза ненавист към всички хора, които са там: и към производителите, и към рекламната индустия и към търговците, и към купувачите, разбира се…. Сега купувам шоколад, но рядко. Гледам да е с високо съдържание на какао, но честно – предпочитам млечния. Един шоколад на половин година е нищо. И аз съм човек.

 

2. За сметка на това вече въобще, ама въобще не ми се ядат тестени храни. Преди ги обожавах и като отгледано дете от две баби – майсторки на месенето и точенето, съм наследила страстта към милинките, тутманиците и баниците. Това обаче ми се отрази зле в пубертета, особено на кожата. Откакто осъзнах вредите и най-вече зависимостта, която тестените създават, си казах „чао“ с бялото брашно. Не, че не го ползвам, но наистина е много, много рядко и то като 5% добавка заради глутена, който алтернативните брашна нямат и не могат да дадат еластичност на сладкишите или палачинките.

 

3. Фрешът остана само на картинка. Сладостта на прясно изцедения сок беше мой спътник по време на кърменето на трите ми деца. Заблуждавах се, че пия нещо полезно за мен и кърмачето, но с изненада установих, че фрешът не е добър избор. Като изцеждаме сока на плода и зеленчука, взимаме само сладостта, водата и витамините, но в зарзавата има суууупер полезни и ВАЖНИ елементи и фибрите, които изхвърляме с пулпата. А и кажете си правичката: можете ли да изядете 2 портокала, 1 морков и 1 цвекло, от които си правех ЕДНА чаша фреш? А и фрешът вдига рядзко кръвната захар, което ни връща на кръговото за инсулиновия глад и инсулиновите пикове и спадове, заради които вечно търсим нещо сладичко…

 

4. Закусвам с мир, вечерям рано. Преди все гледах да спестя някое хранене и кое, кое – я най-добре от закуската, че най-лесно ще устоя на глада. Но за сметка на това вечер как хаппваааах…… Сега закуската може да е малка – дори чаша кисело мляко с ленено семе (любимата ни кашичка на всички у дома), може да е варено или поширано яйце с шунка и зеленчуци, но закуската е важна. Благодаря на тялото си, че е здраво, красиво и ми служи така добре и си пия кафето или чая, без мед или захар, така ми харесав да му усещам вкуса. Вечерям рано и си измивам зъбите. Усещането ми за хранене е приключило.

 

5. Порцията, порцията, ЕДНА ПОРЦИЯ! Типично по български, доста от сервираните ястия се поставят на масата и всеки си слага, колкото му душа иска. Салата, гарнитура, картофено пюре, дори кюфтета, мезета, разядки… Промених това! Гледайки как се хранят французите, слагам точно толкова, колкото възнамерявам да изям. Точно една порция протеини – месо или друго, полагаемото количество гарнитура и салата. Една чиния. Преди бяха големи чинии, сега сервирам в средни. Има ефект, поне върху мен. Ако си позволявам да си досложа, това ще е салата. И да преям със салата, не е страшно.

 

6. Грях ми на душата, но имам периоди, в които ЩЕ ИЗРОВЯ ВСИЧКО за нещо сладичко. Средната дъщеря го казва още по-точно: не искам нещо сладко, искам нещо вредно!!!! И тъй като мъжът ми все още си яде тези гадости и войната между двата фронта е непрестанна, у дома все се намираше скрита вафла или суха пастичка. Обаче, откакто успях да се преборя да не ги носи вкъщи, вече няма никакви такива гадости. А и да има, децата ги надушват и ги изяждат, което пак не е добре – нито за него – че му ги няма, нито за мен – че се дразня на тези боклуци. Като иска да ги яде, да си ги носи в работата. И ето ти чудо – като ми се яде НЕЩО СЛАДКО ДА МУ СЕ НЕ ЗНАЕ и няма какво, какво – какво – забърквам си мед с тахан и какао или хапвам фурма. То ми става байгън с една хапка и толкоз. Като няма изкушения – няма и ядене. Гениално!

 

7. Правя план за готвене през седмицата и списък за пазаруване. Не купувам нищо, което не съм имала намерение. Ако не ми достига – ще си купя пак, но да се запасявам – вече не. То пък като го купиш в повече и тръгне да се разваля, бързам да го сготвя, после карам другите да го ядат, пък то не им се ядяло това… и ето ти проблем. И осъзнаването му!

 

8. Алкохолът – приятел мой! Като бях по-млада, защото все още съм , смятах алкохолът за голям враг на красотата. Примери на жени, издевателстващи над себе си с цигари и алкохол – колкото щеш и торбичките под очите ги свързвах така. Но всъщност не! Торбичките най-често са от неправилно пиене на течности – предимно вечер и предимно алкохол и НЕДОСТАТЪЧНО СЪН!  Та отново ще се позова на французите: те пият много алкохол. Боже, колко МНОГО пият! НО! Алкохолът е висококалоричен, а те като ще пият, почти не ядат. Или ако има нещо на масата, това са сирена и салати – имам предвид зеленолистни, свежи салати, а не картофена или руска тежка салата, която на нас по български така добре ни върви с пиенето…. Алкохолът си е чист въглехидрат и се разгражда в мазнини в тялото и балансът се постига с протеин. НО НЕ 5 ПЪРЖОЛИ, по дяволите! Една порция, нали се разбрахме, една порция!

 

9. Яде ми се – ям. Не ми се яде – не ям. Не следвам режима на баба, че вече е 12 и ТРЯБВА ДА ЯДЕШ, за да поранеш! Да, ама ми пораства дупето, бабо! Когато съм в период на апетит, хапвам си, но внимавам какво. Така се получава, че може наистина да ям често – на два часа все по нещо, но погледнато обективно, то по хапка – две, не е кой знае колко. Ако ми се хрупа нещо – правя си пръчици от моркови със сол. Случва се да е в период, в който тренирам високо интензивно. А тренировките вдигат апетита заради забързването на метаболизма. Когато не ми се яде – почивам. Слушам тялото си, практикувам повече стречинг, йога, разходки, колело.

 

10. Хайде стига толкова. То пък се изкарах голям специалист, почти холистик. Но осъзнаването на храненето и защо и как го ям, за мен е огромен прогрес. Животът в хармония със себе си е дар, който винаги съм искала да постигна.

 

Сега вече не отвръщам на критиките как и защо си храня децата. Не ме дразнят и нападките на сина: „Виж другите деца, те всеки ден имат вафлички в кутиите, а ти ни държиш на броколи като гладни мечки….“.  Моите деца пък в кутиите имат домашни мъфини, истинска жива и прясна храна, МНОГО зеленчуци и плодове. Смешно ми е.  Мило ми е….. Гладни мечки…..

Снимки: Христо Тодоров