Малкият готвач - кулинарна школа за деца

Коя съм аз?

Аз съм Милла – журналист по професия, майка на 3 деца и запален кулинар по призвание. Създадох кулинарна школа за деца „малкият готвач“ на шега и като мой личен експерименти, за да установя кога се формира усетът към добрата храна. От 2015 г. събирам малки и големи кулинари, за да се учим как да приготвяме вкусна, здравословна и красива храна сами още от най-ранна възраст.

От къде дойде идеята за кулинарната школа?

По време на дългото ми майчинство забелязах, че децата ми се вълнуват от готвенето и сами създават прекрасни неща. При това съвсем здравословно! Привлякохме към това хоби и братовчеди и приятели и така постепенно започнахме да правим кулинарни партита. Видях, че всички деца обичат да готвят: обичат да работят с ръцете си, освен това са много любознателни. А какъв по-хубав начин да откриваш нови неща! Хем вършиш нещо полезно, хем се забавляваш, а накрая и хапваш вкусно!
Малкият готвач - кулинарна школа за деца

От къде черпя вдъхновение?

С 3 деца и изключително капризен мъж се налага постоянно да въртя тенджерите. Е да, обичам да готвя, но когато го правя всеки ден с по 5 манджи е дооооста уморително. Затова хитрата домакиня измисля рецепти, които да комбинират капризите на всички, а гозбата да е вкусна. Същото правя и с рецептите на кулинарните работилници – основна задача, когато мисля менютата, е рецептите да са здравословни, но и да са вкусни и приятни за очите.

Кое е най-важното, което следвам за храната на масата?

Вярвам, че ние сме това, с което се храним. Храната като емоция, като енергия, като изборът за цял един щастлив и здрав живот. Кулинарната ми школа е антипод на опакованите храни. Гордея се с това, че не работя с никакви заготовки и с децата всичко правим от А до Я. Само така те могат да минат през всички процеси и да се научат кое как се прави. Децата учат с правене, а не с наизустяване. А за менютата следвам основен принцип: да има разнообразие от зеленчуци, плодове, протеини и мазнини. Не изключвам никакви продукти, макар самата аз да не ям доста неща, но не натрапвам това мое решение на никого. И най-важното: храната да е питателна и свежа!

Кога сготвих първата си манджа?

На 10 г. направих първия си кекс. Беше трагичен. Но помня добре, че го направих по моя рецепта с това, което съм смятала, че е трябвало да сложа. Баба ми каза, че е най-страхотният кекс, защото съм го направила сама и дори почерпи приятелките си, с които пиеха кафе всяка събота следобед. Е, по-голяма гордост не съм изпитвала никога! Макар и с ужасния си дебютен кекс!

Защо избрах да работя с деца?

Защото обожавам децата! Имам 3, но бих родила още толкова! Децата са ми много близки по душа, интересни са ми, през техните очи уча много – за живота, за отношенията между хората, за това как се формира една личност.