Кой стои зад проекта "Малкият готвач"?
Аз съм Милла – журналист по професия, майка на 3 деца и запален кулинар по призвание. Създадох кулинарна школа за деца „Малкият готвач“ на шега и като мой личен експеримент, за да установя как се формира усетът към добрата храна. От 2015 г. събирам малки и големи кулинари, за да се учим да приготвяме вкусна, здравословна и красива храна още от най-ранна възраст.
От къде дойде идеята за кулинарната школа?
По време на дългото майчинство забелязах, че децата ми се вълнуват от готвенето и сами създават прекрасни неща. При това съвсем здравословно! Привлякохме към това хоби и братовчеди и приятели и така постепенно започнахме да правим кулинарни партита. Видях, че всички деца обичат да готвят: обичат да работят с ръцете си, освен това са много любознателни. А какъв по-хубав начин да откриваш нови неща! Хем вършиш нещо полезно, хем се забавляваш, а накрая и хапваш вкусно!
От къде черпя вдъхновение?
С 3 деца и изключително капризен мъж се налага постоянно да въртя тенджерите.
Е да, обичам да готвя, но когато го правя всеки ден с по 5 манджи е дооооста уморително.
Затова хитрата домакиня измисля рецепти, които да комбинират капризите на всички, а гозбата да е вкусна.
Същото правя и с рецептите на кулинарните работилници – основна задача, когато мисля менютата, е рецептите да са достъпни,
но и да са вкусни и приятни за очите.
Кое е най-важното, което следвам за храната на масата?
Вярвам, че ние сме това, с което се храним. Храната като емоция, като енергия, като изборът за цял един щастлив и здрав живот.
Кулинарната ми школа е антипод на опакованите храни. Гордея се с това, че не работя с никакви заготовки и с децата всичко правим от А до Я.
Само така те могат да минат през всички процеси и да се научат кое как се прави. Децата учат с правене, а не с наизустяване. А за менютата
следвам основен принцип: разнообразие от зеленчуци, плодове, протеини и мазнини. Не изключвам никакви продукти, макар самата аз да
не ям доста неща, но не натрапвам това мое решение на никого. И най-важното: храната да е питателна и свежа!
Кога сготвих първото си ястие?
На 10 г. направих първия си сладкиш. Беше трагичен. Но помня добре, че го направих по моя рецепта с това,
което съм смятала, че е трябвало да сложа. Баба ми каза, че е най-страхотният кекс, защото съм
го направила сама и дори почерпи приятелките си на следобедното им съботно кафе у дома. Е, по-голяма
гордост не съм изпитвала никога! Макар и с ужасния си дебютен кекс!
Защо избрах да работя с деца?
Защото обожавам децата! Имам 3, но бих родила още толкова! Децата са ми много
близки по душа, интересни са ми, през техните очи уча много – за живота, за отношенията между
хората, за това как се формира една личност.