За да съм добра майка, трябва ли да успея във всичко?

Милла Иванова

До преди година квасях кисело мляко веднъж в седмицата. Печах домашен хляб през ден от подбрани съставки. Готвенето си е всекидневие в пълен комплект, пълен асортимент – всичко минаваше през ръцете ми (и главата ми). Времето често изтичаше между приготвянето на топла закуска,домакински отегчителни дейности – чистене, пране, подреждане, после да напазарувам, да се втурна в приготвянето на обяд за мъжа… А! Ми то дошло време да правя вечерята, ако съм имала късмета да има нещо подходящо за следобедна закуска.

Вечер – прибирах децата от училище, плуване, китара, танци, английски, таекуондо, ако не съм забравила някой по трасето, водех разговори с всяко от тях за развитието им, за проблемите им, за ситуациите, в които са попаднали. Играех с тях на интелектуални игри, нали някой трябва да ги развива! Следях успеха им в училище и всички допълнителни дейности и исках децата ми винаги да са top of the tops, т.е. най-добрите от най-добрите. Щото иначе не може. Аааа, вечер четях средно по час и половина детски книжки, защото всяко дете имаше свои изисквания. Ами нали трябва да успявам във всичко, за да съм добра майка! Щото, ако не ядат домашното ми кисело мляко с домашното сладко от вишни или пък сакън наченат филия, неомесена от мен, ще навредят на здравето си, а не по-малко и на моето достойнство…

До миналата година. След като попаднахме в болница с едното ми дете – най-здравото, най-устойчивото, най-приспособимото се наложи да се храним с каквото ни донесат от болницата или в най-добрия случай, ако ни позволят да внесем храната, приготвена от баба (щото знаете ли по време на грипна епидемия това е направо абсурд!!!). Останалите ми деца какво ли са яли? Как ли са оцелели? Ми кой ще им кваси млекце… кой ще им пече хлебче и ще им прави прясна храна всеки ден?

Е, прибрахме се живи и малко по-здрави. У дома – купен хляб, някой е внесъл нагли кофички с кисело мляко в хладилника. Децата ядат доволни. Мъжът направил руло „Стефани“ – още се говорят легенди за това събитие!!!!!!!!!!! И о, чудо, всички още са живи!

Иронията настрана, но тогава ми се просветли как цялото ми време е минавало в едни продоволствия, които съм обличала в представата си за любов към семейството. И то наистина е така, но залитанията в крайности наистина не са добре. Като премислих кое или по-скоро КОЙ е по-важен, видях, че това съм АЗ. Не киселото мляко, не хляба. Не децата да ядат възможно най-добрата храна. Че коя е най-добрата храна всъщност? Ами децата постоянно мрънкат, недоволни от сервираното, а то има, има, има… избор, колкото щеш.

Баста! Край! Вече не квася кисело мляко. Купувам го. Просто намалихме консумацията на половина. Съвсем преднамерено. Хляб меся, но не е задължително на всяка цена да ядем само домашен. Понякога купувам. Има и добри пекарни, слава на Бога!

Освен че остана доста време за мен, се освободих и от угризенията, че все не съм достатъчно добра майка, защото децата ми, видиш ли, мрънкат. Значи са недоволни от мен. Значи аз не съм достатъчно добра. И хайде хоп – пак обратно в кръга… А и това прословуто мляко, дето все бързахме да го изконсумираме, защото нали е био и ще се вкисне. Нищо, че не ни се яде. Трябва да се изяде, за да не се хвърли…

Хайде, отивам да си отрежа филия типов хляб от пекарната до нас. На третия ден мухлясва. А дали е истински? Е, аз поне вече не мечтая да съм най-добрата майка. И не успявам винаги във всичко.

Фото:  Христо Тодоров