За скаутите и болестите по света и у нас

Навън е едва 3 градуса в 8 сутринта, а на брюкселската гара Сентрал група деца на видима възраст 7-8 годинки бърза към перона. Всичко щеше да е напълно нормално, ако дечицата не бяха по къси панталонки и с дълги чорапи, които обаче безпощадно оставят на студа оголените им колена. Вместо якета имат елеци със скаутски нашивки, както и ленти за ушите. Не шапки – ленти. На децата обаче това въобще не им прави впечатление за сметка на изцъклените туристи, сгушени в топли якета на ветровития перон. Попитах защо тези деца са толкова неподходящо облечени?

Научих, че това е съвсем рутинна практика в Белгия и страните от Северна Европа – веднъж месечно през почивните дни децата отиват на скаутски екскурзии, чиято основна цел е физическото и психическо закаляване извън градските условия и прекомерните грижи на родителите.

Това дълбоко ме заинтригува! Поразпитах още дали децата боледуват и колко често отсъстват от училище. Ето и отговора: В Белгия децата също остават у дома заради заболяване, но това се случва средно за не повече от 5 дни годишно.

Става все по-интересно! Когато детето е болно от често срещани вирусни инфекции, например, каквито има най-вече в детската градина, там е прието да се продължат посещенията, защото всички деца са изложени на еднаква вирусна атака и преболедуването заедно изгражда по-устойчив имунитет. От училището само препоръчват по-честото проветряване на помещенията и поддържане на по-ниска температура в стаите – около 20 градуса.

Интересно, че в Западна Европа има много добре развита мрежа от обществен транспорт, но физическата активност на хората е просто национална черта. Навсякъде и през всички сезони жителите се придвижват с колела, а родителите с по-малки деца имат специални приспособления. Възрастни хора с костюми или официално облечени дами на колела са си просто обичайна гледка в Западна Европа.

Каква е ситуацията у нас?

В България няма данни за средната заболеваемост на децата от градините и училищата, но по данни на учителите едно дете отсъства средно между 3 и 6 седмици годишно. Погледнато от друга страна обаче групите в държавните детски градини са напомпани до абсурдните 30 + деца в едно помещение! В училищата бройките са идентични. Децата през студените сезони не се извеждат и прекарват на затворено на изключително висока температура цял ден без проветряване. Спортните занимания са около 60 минути на седмица!!! в затворено пространство. В училище часовете по физическо възпитание често минават проформа и децата не са заинтригувани от физическа активност.

Иначе в България децата бяха калявани от детската градина. Имам ясен спомен как навън снегът стигаше до метър, а децата в стаята стояхме на широко отворен прозорец, докато ни правеха бани с топла вода на голите крачета. И боледуванията бяха съвсем под контрол. Храненето на децата беше основно с локални и сезонни продукти и порционът с пресни плодове и зеленчуци беше съвсем задоволителен.

Какво правят децата през почивното си време днес?

Програмиране, езици, математика, уроци по изкуства, събота и неделя отново частни курсове и уроци, кино, разходка в МОЛа, ресторант.

Движение? Рядко.

Децата ходят ли пеша?

Не, возим ги с колите, а и не ги пускаме никъде сами. Нищо, че вече се оправят с устройствата по-добре от нас!

През уикендите децата излизат ли от града? По къси панталонки и да спят на палатки? И това да е държавна политика?

Еми има какво да се вземе от тези страни, в които се мисли в перспектива!

А ние отиваме на ски за уикенда!

Снимки: Христо Тодоров