Злоядо дете: 10 работещи тактики

Не съм от тези майки със злояди деца. Тъкмо обратното: моите непрекъснато искат да ядат, къде от скука, къде заради разхода на енергия, къде заради бързия им растеж и ранния пубертет. Но това, че ядат, не значи, че са лесни. Три броя деца = три вселени от капризи, „това не го ям“, и „има ли нещо друго?“, а аз в пристъп на умопомрачение си спомням с умиление моята баба и цялото й търпение, когато на моите коментари казваше: „Това има. Ако искаш – яж“.

Добре, аз защо не мога да постигна това? Защо вечно лавирам между поне 3 манджи, 2 десерта, няколко варианта на следобедна закуска, защото децата са 3, значи за всяко полагам грижи и усилия? Дали греша? Сигурно….

Казах си: добре, да го погледна от хубавата страна. Все пак моите може да са капризни, но поне ядат. Я виж Мимето, дето на 2 дни я хапне, я не нещо смислено, а за готвена храна не ще и да чуе. Така че събрах сили и нахвърлях няколко положителни подхода, които прилагам при храненето на капризните ми отрочета, а с това може и да помогна на родители със злояди деца.

Първо и преди всякаква класация поставям най-важното правило:  Храненето е време за хранене. Без устройства. Без телевизор. Без телефон. Без таблет. Както за децата, така и за родителите. Така и за майките! Времето за хранене е време за хранене. Това не е култ! Това е култура. Уважавайте храната, така както уважавате себе си, защото храната храни вас!

Милла Иванова

1. Стоп на принудата. Колкото и да е злоядо, нито едно дете не обича принудата, а когато детето не яде, всеки родител рано или късно прибягва до това. Има различни форми на манипулация и силово убеждаване (психическото също е силово убеждаване). Ето, какво забелязах обаче: колкото е силна принудата, толкова е силна и съпротива ! И тогава ми хрумна, че мога да използвам ефекта на огледалото. Правех за себе си чудесни салати, ястия, които полагах усилия да са много красиво сервирани, но им казвах, че това е само за мен и не бих искала да споделям храната си. На тях също сервирах, в повечето случаи от същото, но с малко по-различна декорация. Това даде чудесен резултат. Разбира се, не веднага, но с времето „забраненият плод“ стана толкова желан, че успях да сервирам броколи, без дори да го крия под заливка или в крем супи! О, какъв успех!!!!
2. Изборът е право на детето. Да имаш свободата на избор е най-желаното от децата. Но това съвсем не значи да ги оставим само на хамбургери или вафли. У дома приготвям няколко варианта, тъй като сред нас петимата има различни лагери „за“ и „против“ и с риск да си навлека още неудобства, преминах на плана на предоставения избор. Така каня децата да изберат това или от онова, като подчертавам, че те знаят най-добре кое е добре и за тях. Може да е енергоемко, но повечето злояди деца проявяват хранителни особености именно заради нуждата от внимание. А предоставената свобода е важна крачка напред.
3. Планирайте и пазарувайте заедно. Организирането на храненето започва от доброто планиране и децата с удоволствие участват в този процес. Чували сте, че не е добре да се пазарува, когато сте гладни, но при злояди деца това всъщност работи добре. След училище или след детската градина малките са по-склонни да ядат храни, които иначе не биха искали, именно защото са гладни. И връщайки се към точка 2, те искат да направят своя избор самостоятелно. На нашия хладилник има закачено тефтерче с графи, в които всеки попълва какво иска да яде – ястие или продукт, който трябва да се купи. И после отиваме заедно на пазар за необходимото.
4. Хранете се с приятели. Наскоро една майка ми благодари как моето дете благотворно влияе на нейното и как то е започнало да яде неща, защото ги е видяло от моята дъщеря. Често децата си разменят храна, което е чудесно. Поощрявам това. Същата формула има и когато децата си гостуват у дома за обяд или вечеря. В някои страни дори е традиция в петък вечер децата да посрещат по едно или 2 приятелчета, които да запознаят със своите фамилни ястия. Съгласете се, храната сближава и създава толкова уют в отношенията. Няма да забравя как ядох първите си сърми с лозов лист у моята приятелка Катя, нищо, че у дома твърдо ги отказвах. И честно, харесаха ми много!
5. Храната първо през очите. Детето възприема света изцяло през очите си, преди останалите сетива. Същото е и с храната. Първо детето я преценява по външния й вид, после по миризмата и накрая по вкуса. Ето колко е важна естетиката, както и дизайнът!!! Първата ни задача е да предложим красива чиния дори украсена с допълнителни елементи като морков във формата на звездичка, кашкавалчета, изрязани с мини формички за сладки, ориз, подреден като човече, възможностите са много. Нека има игра, закачка. Цветовете също са много, много важни. Плодове, поднесени като плодова шарена салата са много по-харесвани, от колкото зелено киви и до него зелено киви. Нищо лично към кивито J Контрастите на различни цветове създават в детските очи картини, които те приемат определено по-добре.
6. Подправките са важни! Да, ароматът те хваща за носа, но както може да те грабне, така и да те изгони. Затова на децата се сервира таратор с минимално количество чесън, или дори без, до момента, в който са готови да го приемат. В традиционния ни бит има богат асортимент на подправки, а в модерните ни кухни има такива от цял свят, но все пак децата са свикнали с някои типични и по-меки аромати, които доказано се приемат по-леко. А това са чубрица, риган, копър, мащерка. В една книга за билколечение дори четох, че точно тази комбинация от подправки е рецепта за злояди деца и букетът от аромати предизвиква апетита. Опитайте, от опит глава не боли.
7. Храненето под режим!!!!!!! Ако искате да възпитате култура на хранене у детето, създайте културата вие! Това е основно, основно задължение на майката! Определете броя на храненията според дневния график на детето ви и не излизайте от тези рамки. Ако закуската е в 8, нека обядът е в 12 ч.  Храненето на 4 часа е оптимално и силно препоръчвано от нутриционисти, диетолози и психолози. Ритмичното хранене създава на детето чувство на сигурност и ред. Дори да пропусне някое от храненията, (което нека е рядкост), то ще знае кога е следващото хранене. Приемът на храна, когато и където дойде, не е добре и за детския стомах. Той има нужда от напълване, но има нужда и от време за храносмилане и изпразване. Помислете над това как да организирате и своя ден и храненията на детето, така че да има ред и успех в това важно задължение. А храненето по между другото и между пейките – нека остане в миналото.
8. Нови храни като на игра. Въвеждайте нови храни постепенно в менюто на злоядото дете. Поиграйте с него: създайте игра на лист хартия като разграфите месеците от годината. И всеки месец въвеждайте поне по една нова храна. Нека детето води в това начинание. Нека има свобода то да измисли с кое е по-склонно да се съгласи. Дайте награда на мъничето, когато то се справи, а вие не се отказвайте и продължавайте да въвеждате новоприетатата храна в менюто. Използвайте въображение за нови рецепти и методи на готвене. Храните, приготвени в различни рецепти, имат различен вкус.
9. Взимайте децата на ресторант. Но нека храненето му не е само навън, защото така нямате контрол над храната, а у дома едва ли ще можете да приготвите същата рецепта. Французите например водят децата си на ресторант веднъж месечно като дават на детето възможност да общува с келнера, да поръчва само от менюто, да благодари за обслужването, да общува с повече и непознати хора. Децата искат да са като нас, затова поработите върху добрите си обноски.
10. Търпение и приемане. Да, храненето на капризни и злояди деца може да е влудяващо, но уважаването на малките същества е много по-важно. Едната ми дъщеря в продължение на 2 години яде само 3 храни: риба, домати, маслини. НИЩО друго. НИЩО! Само това. Всеки ден само тези 3 неща. Интересно е, че в градината хапваше това-онова заради „стадния принцип“ на групата, но вкъщи беше безцеремонна и приемаше само това. Аз се въоръжих с търпение и сметнах, че е по-добре да яде тези 3 неща, така или иначе бяха добър вариант на средиземноморската диета и се примирих. През това време се родиха още 2 деца и тази ситуация се промени,а  детето започна да яде по-разнообразна храна. Мина времето на нейния каприз, сега има други, но приемам и тях с огромно уважение.

Ами това е накратко. Желая ви успех и много, много въображение, защото храненето е много важно за децата, а и за бъдещите възрастни.

Бъдете щастливи и се хранете добре!

фото: Христо Тодоров