– Колко струва една бисквитка на майка ти?

– 1 лв.

– Колко имаш?

– 5.

– Взимам ги!

 

Това е била първата сделка на дъщеря ми. Призна ми месеци по-късно с леко притеснение, защото не е знаела как ще приема нещата. Става дума за домашните бисквитки, които пека от най-здравословните ми представи за продукти и ги слагам с цялата си любов и грижа за хапване в училище. Да има детето сладичко – да се подслади, пък и за хранителна следобедна закуска.

 

– И какво си купи със спечелените пари?

– Шоколад.

 

Това изчерпа темата.

 

Да си призная първата ми емоция беше радост,  че детето ми е оправно. Зарадвах се, че успява да използва икономически похвати, които досега не сме я учили. Зарадвах се и, че е знаела точно колко пари й трябват и как сама да си формира цената на продажната стока. Накрая й се възхитих, защото тя си е такава – като си науми нещо, намира начин да си го постигне, без мрънкане и драми.

 

Та с 5-те лева си купила 3 шоколада. Разпределила си ги е за месеца и си е опазила тайната. Действието се развива във втори клас.

 

 

Въпросът ми е: Какви ли заменки се случват в училище, за които дори не подозирам? И второ: Тя е по-добрият търговец от двете ни на собствената ми продукция… Левче бисквитката, а? Браво, момиче!

 

Разсъждавам си още за домашно: Тя заменя домашните какаови бисквити за индустриално добита стока с изключително съмнителни хранителни стойности, защото няма достъп ли? Виж ти, какъв парадокс, а за детето, което купува домашната сладка за левче явно курабийката е екзотика?

 

И се успокоих. Всеки търси това, което няма.

 

Такава е и пазарната икономика. Признавам, че и аз купувам шоколад на децата от време на време. И аз хапвам от него, не съм светица. Но вече с по-спокойно съзнание, че все пак 3 шоколада е разпределила за един месец и не е погълнала накуп, както правят доста други…

Снимка:  Христо Тодоров

Правихме шоколадови сладки с 6-годишния син. Той много обича. Месим си тестото, точим, режем с формите, той доста опитва и с уста, но гледам, че почва да прави някакви триизмерни форми. Скарвам му се. Концентрирай се – следвай формите, които сме избрали.

 

Той въобще не ме отразява. Прави си нещо високо от мекото тесто. Дори не ми обяснява какво е. След като приключи, ме попита: „Можеш ли да ми прехвърлиш вулкана в тавата?“

 

Опулих се! Ми той наистина беше направил страхотен вулкан, а пък аз държа на някакви двуизмерни сърчица!?!?!?!

 

Опулих се и на себе си колко съм тривиално-предвидима и как не мога да си вдигна погледа от това, което винаги съм правила – отново и отново, вчера-днес-утре….

 

Изпекохме вулкана – стана чудесен. Нещо повече – в сърцевината той наистина остана леко недопечен, от което се получи лава ефект. Синът е във възторг, но истинският екстаз и урок беше за мен!

 

 

Боже Господи, Милла! Казвай по-често „Да“ на децата! Те имат уникални идеи!  Колко пъти на ден по инерция казвам „Не“ на всяко искане? Колко пъти не се и замислям какво стои зад детското желание? Ами не окастрям ли така момчешкия порив за новаторство? И не на последно място: Какъв егоизъм от моя страна все да става моето, защото нали аз съм родителят….

 

Веднъж малкият изследовател ще поиска да отнесе снежна топка у дома, друг път ще иска да довлачи огромен клон, защото е много як и не иска друг да му го вземе! Трети път пък събира камъни, с които си правел бент, но камъните били от един и същи вид скала?!?! …. уникални неща, а аз все „Не… не…“

 

 

Та шоколадовият вулкан беше супер! Обещах му следващия път да направи цяла тава с такива вулкани и да почерпи приятелите. Защото идеята, а и изпълнението са си изцяло негови.

 

Обичам такива провокации! Днес ще казвам „Да“ на всяка щуротия. Какво пък, мога да си го позволя! 🙂

 

 

 

 

Милла Иванова

 

От години вярвам, че няма лоши хора и тези, които не познават доброто, не са имали късмета кой да ги научи. Вярвам, че човеците се раждат добри и животът или лошият пример ги прави недобри.  Децата са чисти като сълза и идват на този свят с непокварени помисли като на бял лист хартия. Реакциите им са напълно спонтанни, но не мога да скрия, че на кулинарните ми работилниците се сблъсквам с всякакви прояви на … да го наречем „характер“ ….

 

 

Знаете, че считам за своя кауза да уча децата да се хранят осъзнато с истинска жива храна, която да приготвят лесно и достъпно. В работилниците се срещат деца, които отказват да ядат основни продукти, плодове, зеленчуци, а аз с провокации и различни игри търся начин това препятствие у тях самите да прескочим заедно.

 

 

Не веднъж имам големи пробиви, които са и най-големите ми успехи, с които истински се гордея. Но най-големият ми кошмар е някое дете да каже: „Това е много гадно!“. Като лавина думичките се предават от уста на уста и няма сила, която да убеди малките готвачи в обратното. Давам право на мнение – разбира се, не всеки ще хареса еднакво храната, която сме приготвили всички заедно.

 

 

Но днес се случи това, в което от години вярвам – че доброто също така се учи, както се учи и недоброто. На работилницата с децата приготвихме, както всеки път, порция за всяко дете. Всеки декорира своята продукция според личния си дизайн и усет за естетика – по детски, някои с повече въображение, други по-консервативно. Децата са ревниви и пазят идеите и произведенията като очите си, защото държат да ги хапнат сами или да ги покажат на родителите. Но едно дете направи цял набор от продукти в чинията си и о, чудо!!!! ми подаде най-красивото от всичките на мен! Защото най-много го харесва! Това ме трогна до дъното на душата! Но още по-голямото чудо, беше, че и другите деца направиха същото!!! Вместо, най-красивото да бъде изядено лично от тях, както обикновено става, този път беше различно и децата споделиха шедьоврите си без разочарование или чувство, че са ограбени.

 

 

Благодаря на тези дечица за истинското щастие, с което ме дариха! Не само заради изключително милия им жест към мен, а заради вярата в доброто, която възкресиха у мен! Това е много по-важно! Толкова съм щастлива, че работя с деца и всеки ден си припомням, че животът на човека започва като дете и за добрите примери и положителен мироглед сме отговорни ние порасналите. Или пък понякога и една луда жена, която говори на децата за храната? За това как тя ги прави красиви, как тя ги прави умни, как тя изважда най-доброто у тях, а понякога и най-лошото – според това, което избираме!

 

 

Аз избирам да бъда добра. Не винаги съм, но винаги се стремя да бъда по-добра от вчера!

Хвърляте ли храна? Хвърляте ли пари на вятъра? Хвърляте ли усилия в нещо, което не Ви харесва? А хареса ли Ви храната за партито на детето Ви?

Да, и  аз съм попадала в този лабиринт. Плащам скъпо за нещо, което не е на ниво, нито се харесва, нито се изяжда и на финала се изхвърля. Но, когато правим бюджета за поредния детски рожден ден, се чудим от какво да намалим разходите: от аниматора – не би могло. От времетраенето – не е удобно за никого. От мястото и наема на клуба? Въобще не е вариант. От тортата – невъзможно. И какво остава? Ще намаля разходите за храната. Е да, но то накрая излиза, че това въобще не е храна, а имитацията в чинийките на децата е компромис, който не искам да повтарям никога повече. Та това са децата ни? Най-скъпото ни, за което трябва да даваме най-доброто!

 

Работа в екип – за всеки има работа, а най-честият въпрос е: „А сега какво да правя?“

 

И така, как да избера по-добра храна? Повечето клубове предлагат свръхпопулярната пица, солети, разни снаксове, дежурното сокче. Тортите са красиви, но слeд разрязването им не се изяждат. Децата са свикнали с еднообразието. Нищо не ги впечатлява. Гризнат малко пица, няколко глътки напитка и край. От тортата се хапват няколко хапки заради вкуса и след това чинийката се прибутва встрани.

Жал ми е. Някой е хвърлил усилия да приготви всичко това, да го измисли, украси, да го донесе, накрая за него са платени много пари. Жал ми е и за децата, които на тръгване от партито казват: „Гладен съм, какво ще ядем?“

 

 

Пастата се прави на място – със специално брашно и машина за паста

 

И ето ти решение – в лабиринта от различни идеи за рождени дни има и кулинарни партита за деца – на които малките сами приготвят храната си. И тя е съвсем истинска: има зеленчуци, има плодове, има истински съставки, от които се сглобява и готви истинска храна. Правят и торти – от най-обикновени продукти като заквасена сметана, пудра захар, ягоди и блатове от истински яйца, масло и брашно се приготвят зашеметяващо вкусни торти. Как преценяваме? Не остава нищо за вкъщи – всеки, който е правил този формат ще го потвърди. Защото нещата са с реалния им вкус, аромат, консистенция. Но най-истинското е участието на всяко дете – едно ще нареже морковите, друго ще обели картофите, третото ще изстиска лимоните за лимонадата. А да, и по-големите ще премерят точните пропорции брашно и зехтин, за да се получи онази пица, от която не остава и парченце…  а родителите така искат да опитат, молят се да им оставим поне хапчица, защото така вкусно мирише…

 

 

Пицетите:  Всеки прави своя малка пица с това, което обича да хапва

 

Да, такива са кулинарните партита на „Малкият готвач“. Има формати за най-малките – над 4 годинки децата могат да бъркат, да счупят яйца, да замесят и изрежат с формички тесто за меденки, дори да могат да декорират с прости глазури, могат и да се вдъхновят за по-големи изяви в кухнята…

А по-големите изготвят цяло 3-степенно меню и то в рамките само на час и половина и той се изнизва неусетно. Накрая около масата всички обсъждаме и се хвалим кой какво е направил или научил. Взимат и сертификат с рецептата и о, чудо – пощата ми е пълна с писма от деца, които у дома сами са приготвили вече научената рецепта.

 

 

Плодовите шишчета са хит по всяко време на годината

 

И деца прояждат спанак, чушки, омразните плодове и зеленчуци, от които досега са бягали… не вярвате? Елате да готвим заедно!

Изберете място, което ще е най-удобно за Вашето парти,изберете меню с любимите си храни и заповядайте да се забавляваме!

 

Кулинарни рождени дни

 

Снимки: Христо Тодоров

 

Милла Иванова

 

 

До преди година квасях кисело мляко веднъж в седмицата. Печах домашен хляб през ден от подбрани съставки. Готвенето си е всекидневие в пълен комплект, пълен асортимент – всичко минаваше през ръцете ми (и главата ми). Времето често изтичаше между приготвянето на топла закуска,домакински отегчителни дейности – чистене, пране, подреждане, после да напазарувам, да се втурна в приготвянето на обяд за мъжа… А! Ми то дошло време да правя вечерята, ако съм имала късмета да има нещо подходящо за следобедна закуска.

 

Вечер – прибирах децата от училище, плуване, китара, танци, английски, таекуондо, ако не съм забравила някой по трасето, водех разговори с всяко от тях за развитието им, за проблемите им, за ситуациите, в които са попаднали. Играех с тях на интелектуални игри, нали някой трябва да ги развива! Следях успеха им в училище и всички допълнителни дейности и исках децата ми винаги да са top of the tops, т.е. най-добрите от най-добрите. Щото иначе не може. Аааа, вечер четях средно по час и половина детски книжки, защото всяко дете имаше свои изисквания. Ами нали трябва да успявам във всичко, за да съм добра майка! Щото, ако не ядат домашното ми кисело мляко с домашното сладко от вишни или пък сакън наченат филия, неомесена от мен, ще навредят на здравето си, а не по-малко и на моето достойнство…

 

До миналата година. След като попаднахме в болница с едното ми дете – най-здравото, най-устойчивото, най-приспособимото се наложи да се храним с каквото ни донесат от болницата или в най-добрия случай, ако ни позволят да внесем храната, приготвена от баба (щото знаете ли по време на грипна епидемия това е направо абсурд!!!). Останалите ми деца какво ли са яли? Как ли са оцелели? Ми кой ще им кваси млекце… кой ще им пече хлебче и ще им прави прясна храна всеки ден?

 

Е, прибрахме се живи и малко по-здрави. У дома – купен хляб, някой е внесъл нагли кофички с кисело мляко в хладилника. Децата ядат доволни. Мъжът направил руло „Стефани“ – още се говорят легенди за това събитие!!!!!!!!!!! И о, чудо, всички още са живи!

 

Иронията настрана, но тогава ми се просветли как цялото ми време е минавало в едни продоволствия, които съм обличала в представата си за любов към семейството. И то наистина е така, но залитанията в крайности наистина не са добре. Като премислих кое или по-скоро КОЙ е по-важен, видях, че това съм АЗ. Не киселото мляко, не хляба. Не децата да ядат възможно най-добрата храна. Че коя е най-добрата храна всъщност? Ами децата постоянно мрънкат, недоволни от сервираното, а то има, има, има… избор, колкото щеш.

 

 

Баста! Край! Вече не квася кисело мляко. Купувам го. Просто намалихме консумацията на половина. Съвсем преднамерено. Хляб меся, но не е задължително на всяка цена да ядем само домашен. Понякога купувам. Има и добри пекарни, слава на Бога!

 

Освен че остана доста време за мен, се освободих и от угризенията, че все не съм достатъчно добра майка, защото децата ми, видиш ли, мрънкат. Значи са недоволни от мен. Значи аз не съм достатъчно добра. И хайде хоп – пак обратно в кръга… А и това прословуто мляко, дето все бързахме да го изконсумираме, защото нали е био и ще се вкисне. Нищо, че не ни се яде. Трябва да се изяде, за да не се хвърли…

 

 

Хайде, отивам да си отрежа филия типов хляб от пекарната до нас. На третия ден мухлясва. А дали е истински? Е, аз поне вече не мечтая да съм най-добрата майка. И не успявам винаги във всичко.

 

Фото:  Христо Тодоров

Не съм от тези майки със злояди деца. Тъкмо обратното: моите непрекъснато искат да ядат, къде от скука, къде заради разхода на енергия, къде заради бързия им растеж и ранния пубертет. Но това, че ядат, не значи, че са лесни. Три броя деца = три вселени от капризи, „това не го ям“, и „има ли нещо друго?“, а аз в пристъп на умопомрачение си спомням с умиление моята баба и цялото й търпение, когато на моите коментари казваше: „Това има. Ако искаш – яж“.

 

Добре, аз защо не мога да постигна това? Защо вечно лавирам между поне 3 манджи, 2 десерта, няколко варианта на следобедна закуска, защото децата са 3, значи за всяко полагам грижи и усилия? Дали греша? Сигурно….

 

Казах си: добре, да го погледна от хубавата страна. Все пак моите може да са капризни, но поне ядат. Я виж Мимето, дето на 2 дни я хапне, я не нещо смислено, а за готвена храна не ще и да чуе. Така че събрах сили и нахвърлях няколко положителни подхода, които прилагам при храненето на капризните ми отрочета, а с това може и да помогна на родители със злояди деца.

 

Първо и преди всякаква класация поставям най-важното правило:  Храненето е време за хранене. Без устройства. Без телевизор. Без телефон. Без таблет. Както за децата, така и за родителите. Така и за майките! Времето за хранене е време за хранене. Това не е култ! Това е култура. Уважавайте храната, така както уважавате себе си, защото храната храни вас!

Милла Иванова

 

 

 

1. Стоп на принудата. Колкото и да е злоядо, нито едно дете не обича принудата, а когато детето не яде, всеки родител рано или късно прибягва до това. Има различни форми на манипулация и силово убеждаване (психическото също е силово убеждаване). Ето, какво забелязах обаче: колкото е силна принудата, толкова е силна и съпротива ! И тогава ми хрумна, че мога да използвам ефекта на огледалото. Правех за себе си чудесни салати, ястия, които полагах усилия да са много красиво сервирани, но им казвах, че това е само за мен и не бих искала да споделям храната си. На тях също сервирах, в повечето случаи от същото, но с малко по-различна декорация. Това даде чудесен резултат. Разбира се, не веднага, но с времето „забраненият плод“ стана толкова желан, че успях да сервирам броколи, без дори да го крия под заливка или в крем супи! О, какъв успех!!!!
2. Изборът е право на детето. Да имаш свободата на избор е най-желаното от децата. Но това съвсем не значи да ги оставим само на хамбургери или вафли. У дома приготвям няколко варианта, тъй като сред нас петимата има различни лагери „за“ и „против“ и с риск да си навлека още неудобства, преминах на плана на предоставения избор. Така каня децата да изберат това или от онова, като подчертавам, че те знаят най-добре кое е добре и за тях. Може да е енергоемко, но повечето злояди деца проявяват хранителни особености именно заради нуждата от внимание. А предоставената свобода е важна крачка напред.
3. Планирайте и пазарувайте заедно. Организирането на храненето започва от доброто планиране и децата с удоволствие участват в този процес. Чували сте, че не е добре да се пазарува, когато сте гладни, но при злояди деца това всъщност работи добре. След училище или след детската градина малките са по-склонни да ядат храни, които иначе не биха искали, именно защото са гладни. И връщайки се към точка 2, те искат да направят своя избор самостоятелно. На нашия хладилник има закачено тефтерче с графи, в които всеки попълва какво иска да яде – ястие или продукт, който трябва да се купи. И после отиваме заедно на пазар за необходимото.
4. Хранете се с приятели. Наскоро една майка ми благодари как моето дете благотворно влияе на нейното и как то е започнало да яде неща, защото ги е видяло от моята дъщеря. Често децата си разменят храна, което е чудесно. Поощрявам това. Същата формула има и когато децата си гостуват у дома за обяд или вечеря. В някои страни дори е традиция в петък вечер децата да посрещат по едно или 2 приятелчета, които да запознаят със своите фамилни ястия. Съгласете се, храната сближава и създава толкова уют в отношенията. Няма да забравя как ядох първите си сърми с лозов лист у моята приятелка Катя, нищо, че у дома твърдо ги отказвах. И честно, харесаха ми много!
5. Храната първо през очите. Детето възприема света изцяло през очите си, преди останалите сетива. Същото е и с храната. Първо детето я преценява по външния й вид, после по миризмата и накрая по вкуса. Ето колко е важна естетиката, както и дизайнът!!! Първата ни задача е да предложим красива чиния дори украсена с допълнителни елементи като морков във формата на звездичка, кашкавалчета, изрязани с мини формички за сладки, ориз, подреден като човече, възможностите са много. Нека има игра, закачка. Цветовете също са много, много важни. Плодове, поднесени като плодова шарена салата са много по-харесвани, от колкото зелено киви и до него зелено киви. Нищо лично към кивито J Контрастите на различни цветове създават в детските очи картини, които те приемат определено по-добре.
6. Подправките са важни! Да, ароматът те хваща за носа, но както може да те грабне, така и да те изгони. Затова на децата се сервира таратор с минимално количество чесън, или дори без, до момента, в който са готови да го приемат. В традиционния ни бит има богат асортимент на подправки, а в модерните ни кухни има такива от цял свят, но все пак децата са свикнали с някои типични и по-меки аромати, които доказано се приемат по-леко. А това са чубрица, риган, копър, мащерка. В една книга за билколечение дори четох, че точно тази комбинация от подправки е рецепта за злояди деца и букетът от аромати предизвиква апетита. Опитайте, от опит глава не боли.
7. Храненето под режим!!!!!!! Ако искате да възпитате култура на хранене у детето, създайте културата вие! Това е основно, основно задължение на майката! Определете броя на храненията според дневния график на детето ви и не излизайте от тези рамки. Ако закуската е в 8, нека обядът е в 12 ч.  Храненето на 4 часа е оптимално и силно препоръчвано от нутриционисти, диетолози и психолози. Ритмичното хранене създава на детето чувство на сигурност и ред. Дори да пропусне някое от храненията, (което нека е рядкост), то ще знае кога е следващото хранене. Приемът на храна, когато и където дойде, не е добре и за детския стомах. Той има нужда от напълване, но има нужда и от време за храносмилане и изпразване. Помислете над това как да организирате и своя ден и храненията на детето, така че да има ред и успех в това важно задължение. А храненето по между другото и между пейките – нека остане в миналото.
8. Нови храни като на игра. Въвеждайте нови храни постепенно в менюто на злоядото дете. Поиграйте с него: създайте игра на лист хартия като разграфите месеците от годината. И всеки месец въвеждайте поне по една нова храна. Нека детето води в това начинание. Нека има свобода то да измисли с кое е по-склонно да се съгласи. Дайте награда на мъничето, когато то се справи, а вие не се отказвайте и продължавайте да въвеждате новоприетатата храна в менюто. Използвайте въображение за нови рецепти и методи на готвене. Храните, приготвени в различни рецепти, имат различен вкус.
9. Взимайте децата на ресторант. Но нека храненето му не е само навън, защото така нямате контрол над храната, а у дома едва ли ще можете да приготвите същата рецепта. Французите например водят децата си на ресторант веднъж месечно като дават на детето възможност да общува с келнера, да поръчва само от менюто, да благодари за обслужването, да общува с повече и непознати хора. Децата искат да са като нас, затова поработите върху добрите си обноски.
10. Търпение и приемане. Да, храненето на капризни и злояди деца може да е влудяващо, но уважаването на малките същества е много по-важно. Едната ми дъщеря в продължение на 2 години яде само 3 храни: риба, домати, маслини. НИЩО друго. НИЩО! Само това. Всеки ден само тези 3 неща. Интересно е, че в градината хапваше това-онова заради „стадния принцип“ на групата, но вкъщи беше безцеремонна и приемаше само това. Аз се въоръжих с търпение и сметнах, че е по-добре да яде тези 3 неща, така или иначе бяха добър вариант на средиземноморската диета и се примирих. През това време се родиха още 2 деца и тази ситуация се промени,а  детето започна да яде по-разнообразна храна. Мина времето на нейния каприз, сега има други, но приемам и тях с огромно уважение.

Ами това е накратко. Желая ви успех и много, много въображение, защото храненето е много важно за децата, а и за бъдещите възрастни.

 

Бъдете щастливи и се хранете добре!

 

фото: Христо Тодоров

 

 

Последни минути в приготовление за училище. Бързаме, както всяка сутрин. Днес е първият учебен ден. Така, какво беше сега: чанта, учебници, тетрадки, химикалките, екипа за физическо, какво още… „Мамо, къде ми е кутията с обяда?“, пита детето. „Ужас, не ми стигна времето да ти приготвя обяд . И това ще ми струва скъпо. Ето ти пари да си купиш нещо“, казва мама с нотка съжаление в гласа.

 

Случвало ли ви се е? Или детето се храни в училищния стол, без да протестира? Ако все пак не сте от тези късметлии, ето как да разгледате храненето на детето с кутия за обяд от положителната страна в 10 прости предимства: 

 

Милла Иванова

 

1. ДОМАШНО ПРИГОТВЕНАТА ХРАНА Е ПО-ЕВТИНА в сравнение с храната в стола, кетъринга, който може да поръчвате за децата и дори от твърде преработената храна в училищния бюфет. Ще си помогнете много, ако още с планирането на седмицата попитате детето какво иска за обяд. Така ще  задоволите неговите желания, а и ще си гарантирате празни кутии след училище. Освен това планирането се отразява добре на семейния бюджет, ако се придържате към плана за храненето, без да се отклонявате прекалено, това може да ви даде добър контрол върху това колко харчите за храна.
2. СПЕСТЯВАТЕ ВРЕМЕ Може да ви се струва, че е по-бързо да вземете нещо за хапване на крак или да купите храна от супермаркета в крачка. Всъщност е много по-ефективно, когато в кутията чака вече готовия обяд. Защото дори купуването на готова храна отнема път до магазина или бюфета, чакане на опашка и след това време за сервиране. А иначе – хоп, отваряте кутията и там е всичко необходимо за хапването.
3. ПО-ЗДРАВОСЛОВНИ МЕНЮТА В домашно приготвената храна има много повече здравословни съставки. Полуфабрикатите обикновено са пълни със сол, съвсем не полезни мазнини, заместители, сгъстители, които не разпознаваме от етикетите. А в домашно приготвената храна знаем какво слагаме и по колко. Това ни гарантира много по-здравословен обяд за детето, което е много важно за останалата част от неговия ден.
4. ИЗБЯГВАТЕ РИСКОВЕТЕ ОТ АЛЕРГИИ Приготвянето на храната вкъщи е задължително за семейства с алергии. По този начин имате контрол над съставките и рискът от чувствителност към непознати или опасни съставки е сведен до минимум. Това го знае всяка майка, която вече има алергично дете, но защо да не помислим за това още преди появата на тези опасни състояния? Превенцията е по-добра от всяка последваща терапия.
5. КОНТРОЛ НАД ПОРЦИИТЕ Може да ви се струва, че храната в стола е малко, а в ресторантите – направо оскъдна, но истината е, че когато става дума за бърз обяд, децата, а голяма част и от възрастните, избират фаст фууд. И да бъдем откровени, порциите там са значително по-големи от необходимото. И след като огромната порция евече  пред вас, нямате много шанс, освен да я опустошите дори с цената на препълнен стомах. С кутията за обяд имате пълен контрол колко ще изядете, както и Вашето дете. Това ще бъде количеството, което сами сте преценили. Така елиминирате излишните изкушения за допълнително.
6. НОВИ КОНТАКТИ Обикновено децата, които се хранят в стола са едни и същи и те не са повече от 40 %. Останалите се събират на различни групички и често надникват с любопитство в чуждата кутия за обяд. Това създава нови контакти на нова база , съвсем непринудени запознанства, които често прерастват в приятелства.
7. НОВИ ВКУСОВЕ С новите контакти често се пораждат и нови интереси. Чуждата кутия винаги е по-интересна. Какво ти е сложила мама днес? Има ли от любимите бисквитки, които приготвя майката на Мария? О, броколито по рецептата на Дими много ми хареса, различно е от това вкъщи. И така се отварят нови врати и нови менюта за детската кутия за обяд.
8. КОНТРОЛ НАД ТЕГЛОТО Домашната храна обикновено е внимателно сготвена с определени съставки. Вече споменахме, че имаме контрол над порциите, защото сме дали определено количество храна на детето, а това безспорно ще се отрази и благотворно на физическата му форма.
9. РАЗВИВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ Носенето на храна в кутия изисква и връщането й в здрав вид. Ако кутията е захвърлена или недобре стопанисвана, колко пъти ще купите нова кутия за обяд на детето? Ако му обясните това съвсем нагледно с финансови изчисления, то ще има яснота, че пазенето на кутията за храна е важна не само за него, а и за семейния бюджет. Така детето развива отговорност да пази кутията си и да бъде по-отговорно към вещите си като цяло.
10. НАМАЛЯВАТЕ ОТПАДЪЦИТЕ С определеното количество храна се очаква детето да изяжда всичко, или почти всичко. По този начин може да сте сигурни, че няма да хвърляте храна. Ако в кутията слагате многократни прибори за хранене, няма да създавате и излишен боклук от пластмаса с кратък, но скъп живот. Ние сме привърженици на движението за по-малко боклук, създаван в ежедневието ни и сме щастливи да берем ползите от всичките изброени предимства на домашно приготвената храна за ученика.

 

 

Нека годината е здрава и успешна за учениците. И най-важното, нека те са щастливи в училище!

Милла Иванова

 

Йо-хо-хо! Пиратиииии на хоризонтааааа! Това е любима фраза на сина ми до днес, нищо че вече минаха 3 години от Неговото пиратско парти за 3-ия му рожден ден. Темата е актуална по всяко време на годината, не зависи от пола на детето, а е еднакво забавна за деца и родители. Просто изпитана формула! Ето няколко лесни правила, по които можете да организирате пиратско парти у дома, в двора, в парка или в парти клуб:

 

 

 

1. Тема. На първо място темата изисква рамки. Единството на партито се води на първо място от визуалните елементи. Кои са те? Цветовете, разбира се. Изберете 3 до максимум 4 цвята, които да са обединяващи за всички аксесоари, костюми и други дребни елементи, които да са общата тема на партито ви. Това ще хармонизира цялото усещане, а и естетиката на цялото събитие ви е гарантирана. Ние за нашето парти избрахме черно, тъмно синьо, червено и бяло. Купихме такива балони, украси, парти аксеосари като чинийки, чашки, салфетки, парти клечки. Сами си ушихме някои елементи, вие можете и да ги купите, но децата обикновено искат да участват и на драго сърце удрят по едно рамо в подготовката. А това е добре да се случи на някакъв етап – все пак това е тяхното парти, освен, че е полезно за развитието им, оставя у децата чувство на отговорност и принадлежност. Разпределете задачите между семейните членове според уменията и оставете резултатите да ви изненадат.

 

 

2. Поканите. В днешно време повечето покани са дигитални, но все още се раздават и хартиени. Какъвто и да е вариантът, направете поканите в стила на пиратското парти – или ги създайте сами, или купете готови пиратски шаблони. Вече има такива. За нашия празник поканата беше под формата на карта, в която мястото на събитието беше посочено съкровището. Сигурни сме, че имате още много интересни идеи как да подходите с поканата, но направете я интересна и да заинтригувате гостите още с нея.

 

 

 

3. Храната. Пиратската храна е много обширна тема. За всяко парти и сезон тя може да бъде различна. Помислете каква храна биха хапвали гостите ви така че, темата да се допълва от менюто. Дали ще са морски дарове? Или пък рибни плата? Или пък плодов бар? Или защо не коктейл-бар с детски ром(ябълков сок), например? Или пък храната ще бъде декорирана с интересни парти клечки? Има безброй идеи, само измислете кои да включите.

 

 

 

4. Напитките. Темата е пиратска и е ясно, че ще се въртим около рома. Поне така пише в книгите за пирати. За децата – ябълков сок, който най-много се доближава до цвета на алкохолната напитка. Възрастните се черпихме с различни коктейли с ром и други течности, които оставяме на вашето въображение.

 

 

 

5. Декорациите. Пиратското парти е благодатно, когато говорим за декорации, но тъй като празникът все пак е детски, трудно ще избягате от балоните. За нашето парти избрахме балони с основните цветове : черно, синьо, червено, бяло. Намерихме и черни балони с черепи, което си беше супер! В магазина пък ни надуха и сгънаха дълги балони така, че да се превърнат в мечове. Освен това включихме и въжени елементи в някои детайли, това придаде още по-автентично усещане на пиратската тема. Ако мястото на партито ви позволява, опитайте да създадете мостик или да включите бурета като декорация. Ние закачихме и някои пиратски карти, които децата нарисуваха доста сполучливо сами. Направихме си и пиратско знаме, което също малките изрисуваха с бяла темперна боя върху стара черна тениска.

 

 

 

6. Аксесоарите. Масата с храната е сърцето на партито. Там се събират повечето хора, затова решихме тя също да е подредена в тази стилистика. Ако имате дървени бурета, направете от тях високи бар-маси, а още по-добре би било да подпрете на две бурета дъска – имате готов бар-плот! Декорациите за чашите също биха могли да бъдат много: например към сламките изрязахме различни декорации от черен кадастрон, а и ще останете приятно изненадани какво разнообразие вече има в магазинната мрежа на подобни парти аксесоари.

 

 

 

7. Костюмите. За децата, а и за възрастните. На такъв тип парти порасналите бързо се вдетиняват. Това в повечето случаи е забавно. И все пак – откъде да вземем пиратски костюми? В повечето магазини за детски стоки ще намерите пиратски шапки, които като че ли са най-разпознаваемият елемент. Ако не намерите, на помощ винаги идва доброто старо въображение. За неподготвените гости ние изрязахме плат във формата на големи триъгълници и предлагахме на всеки  да завърже главата си импровизирана пиратска кърпа. Подобна тактика приложихме и с превръзката за очи – малко ластик, парче плат – и костюмът е готов.

 

 

Услужливи роднини пък помагаха за грима. Стари тениски винаги могат да се окажат важен подръчен материал, от който да се направят различни варианти на костюма на пирата.

 

 

 

8. Игрите. И неусетно от костюмите се стига до игрите. Още от началото връчихме на гостите карта, по която да търсят съкровище. Настана голяма суматоха и търсене във всички краища на нашия двор, но това създаде и настроение. След кратко издирване съкровището беше открито – златни монети, които всъщност бяха шоколадови бонбони. Децата полудяха от радост!

 

 

Има богат арсенал от игри, които може да включите в  пиратското парти: теглене на въже, скачане с чували, стреляне с топче по пластмасови чашки, различни щафетни игри, катерене по въже на дърво, а за по-големите – пиене на шотове и други закачки. Въобще – веселба да бъде!

 

 

9. Осветлението. Как са се осветявали пиратите, когато денят прелеел в нощ? С факли, разбира се! Можете да намерите такива на ниски цени и, гарантираме ви, това ще придаде неповторима атмосфера .

създаде настроение така ,че гостите да останат още дълго. Ако нямате факли – свещите могат да имат подобен ефект, но имайте предвид, че със сладки приказки са нужни големи свещи, а не чаени, а също и свещници – тип буркан, които да осигуряват безопасност – това е детско парти!

 

 

10. Тематичната торта – Кулминацията на пиратското парти е поднасянето на пиратската торта. Оставяме на вашия вкус какъв да бъде дизайнът. Нашата торта беше красива, но и много вкусна с лек аромат на ром и карта на съкровището. Всичко беше изядено, ами че как! Ако имате настроение за повече закачки, може и в самата торта да скриете шоколадови бонбони, увити в златен станинол, но предупредете гостите за възможни изненади.

 

От септември 2018 г. кулинарна школа „Малкият готвач“ организира кулинарни пиратски рождени дни, на които децата сами приготвят храната си, докато се забавляват. Накрая похапват МНОГО вкусно и здравословно! Потърсете ни, ние знаем как се прави най-вкусното парти! Йо-хо-хо!

 

Ами това е!  Забавлявайте се! Време е за пиратско парти!

Или една история за кемпер и още нещо

 

В какво се превръщат мечтите? Замисляли ли сте се по този въпрос? Как една мечта се ражда? С порив на желанието? С оглеждане у нечие чуждо щастие? С разширяването на кръгозора ни? И какво се случва, когато мечтата се сбъдне? Усещаме ли радост в този миг или просто отмятаме с една чавка от списъка с желанията?

 

 

Разглеждах си аз стари снимки и чистех ненужни файлове от компютъра, когато ми попадна една снимка от преди 6 години. Помня този момент с какъв мерак поръчах тортата – кемпер на любимия в момент, когато той със зъби и нокти драпаше да си купи кемпер. Тогава това ми изглеждаше като момчешка прищявка, та ние чакахме третото си дете и още една голяяма играчка ми идваше в повече в управлението на семейния ресурс. Но въпреки това тортата беше поръчана, ентусиазмът беше подсилен още повече и скоро ключът от кемпера беше в джоба ни. Всички се радвахме, децата като щурави лазеха нагоре – надолу из всичко де що се намираше в кемпера, мъжът малко се кахъреше, че скърцал, пъшкал пустият му кемпер, бавен бил, ама ей го на – пристигна на собствен ход от Италия! А аз важна-важна с големия тумбак вече а-ха да родя в около края на 9-ия месец, почнах по женски да си представям как ще сменя перденцата, как ще ушия нови калъфки, къде какво ще си подредя и вече сме готови да тръгваме.

 

Бебо се роди, а ние нямахме търпение, защото багажите са стегнати, я! Тръгваме на море! За тест за първи път с това возило правим план на действие – цялостно обследване на Черноморието от най-север до най-на юг. Тръгваме. Децата в еуфория. Специално сме им сложили мега яки колани за седалките в сепарето, на Иванче – бебешанче също сме сложили защитен механизъм поколение 2000-на година на предната седалка, щото мънечкият се вози в кошче. Жега. Климатик няма. Неравни пътища е меко казано. Шофьорът нещо говори. Не го чувам, шумно е. Децата скорострелно са разбили разработките на ФБР и са разкопчали коланите за норматив, нищо, че им сложихме мнооого сложна механизация. Бият се, с каквото намерят. По-лошо – замерят се, с каквото намерят. Хвърчат предмети, от „равните пътища“, иначе току що ремонтирани, се отварят разни врати в кемпера – я на банята, я на шкафовете в кухнята. Имаме си кухня, разбира се! Жега е, казах ли? Е нищо  де, лято е, началото на юли, точно време за море.

 

Пристигаме щастливи и нетърпеливи на север. Яко е. Едни жита са се опнали, от другата страна на пътя – слънчогледи. Скоро стигаме и морето. Ех, каква красота! Диви плажове, почти няма хора, но няма и цивилизация. Има останки от някакъв къмпинг, който по чудо още си мислят, че е къмпинг и за бунгала с разбити стъкла с дървени дограми сезон 1952 г. искат по 10 лв. Има много яко заведение на плажа, току що са го отворили и ние си казваме – идеално! Намерихме мястото! Хубаво, ама барът е на около 500 м от плажа, а децата искат да правят замъци. Малкият пищи почти постоянно. Жега е.

 

След кратко обследване на плажа, ще сменяме. Няма сянка. Пясъкът не ставал за замъци. Нещо много миди има, а и вълните са огромни. Така след няколко изследвани плажа се озоваваме на Иракли. Чудно е, наистина. Плажът е красив, къмпингът много спокоен, почти няма хора, защото всички са на диво на около 500 м по-надолу. Ходят разни хора с расти и мнооооого татуировки напред – назад и само носят едни големи бутилки с вода. Друго не видяхме да консумират. Честна дума. Но са далече и не ни притесняват. От ляво на нас семейство поляци с каравана. Били са има- няма 2500 км за нашето море. И те имат деца, но само таткото говори малко руски. Обсъдихме политико-географските теми на бързо и те ни се възхитиха (или пък възмутиха) как сме тръгнали с бебе на 20 дни на море. Интересно, нали?

 

 

Впрочем къмпингът не предлага сянка. Вярно, на първа линия сме, гледаш морето цял ден, но още в 5:30 с първи петли светлината събужда всички, населяващи нашия кемпер и средното, което в тази си възраст е в периода „люта чушка“ е в състояние да събуди целия къмпинг с няколко мощни вика. Яде се нон стоп. Мама търчи да приготвя, каквото може, докато кърми бебето. Жега е. Той пищи почти постоянно и се впива в майчината плът в търсене на спасение. Няма къпане в морето. Само гушкане с бебчо, което е супер, но така прекарахме почти седмица. Междувременно случаите на намокряне на чаршафите зачестиха главоломно, което принуди мама да се присети как се перат чаршафи на ръка. Поне съхнат бързо. На третия път с тази процедура се сетих как на лагера, на който ходих от детската градина, лелките просто простваха напишканите чаршафи и само остатъчните жълти петна издаваха съдбата им. Но аз принципна – ще си пера.

 

Хубаво е на Иракли, не отричам. Много ни хареса. Спокойно, красиво, все още не презаселено. Но идва буря. Прогнозата за времето е безмилостна – ще вали. И ние се сещаме, че имаме приятели, които живеят в Слънчев бряг. Близко е, ей го къде е. Така се срещаме радушно, а на вън вали, вали, ние се радваме как сме избягали от бурята, щото в тези 3 кв. М. С три беснеещи деца не си е работа…

 

В Слънчев бряг обаче не е нашето място и тръгваме на юг. Имало някога едни къмпинги, за които сме слушали легенди. Ама много яки били, софиянци по цяло лято прекарвали там, то купон, то забавление, то песни, китари, жестоко! И ние си казвами – ми хайде и ние! Хубаво, ама на „Смокиня“ отдавна няма места, имало на последна линия едно, но нещо не ни хареса, че в къмпинга нямало вода. На хората им харесва обаче. Подобно е положението на другите южни къмпинги – места няма, баните са от 1972-а, много са запазени! Хигиена?  То си зависи от хората все пак, нали? Кой да се грижи дали тоалетните работят? Нали има горички на близо, а и морето за какво е? Нещо не ни харесва. На къмпинг „Юг“ – любимо място от детството ми, почти ни се скараха, че питаме дали има места в пика на сезона. А ние само с един кемпер, кво толкова? Едни хора ни гледат, все едно искаме да влезем у тях, щото пред палатките им може да се видят почти точните им адреси: Тук е Младост, Тук е Подуяне, Тук е Надежда. Верно ли? Че кому е нужно чак толкова утвърждаване?

 

Хубаво де, отиваме на прословутия „Арапя“. Трудно го намираме, защото няма никакви табели. Разни хора ни упътват по разни начини, но пак никъде не стигаме. Накрая (жега е), в почти несвяст, стигаме. Щастливи! Настаняват ни на 18-а линия. Уж закътанко, на завет. Наистина е така. Вятър не се усеща, движение на въздуха – също. За сметка на това се усеща кой какво готви и дори да искаш просто да си починеш в леглото, усещаш натрапчивата миризма на съседските пържоли. Ние сме на грах. Сядаме много възпитано на масата за вечеря. С изненада установяваме, че тук няма мое и твое дете и всяко яде, откъдето намери. Просто идва и си взима. Любезно благодари. Добре, ама децата в тоя къмпинг много, бе! Аааа и кучетата идват и си взимат. И грах не отказват. Нещо няма да вечерям тази вечер.

 

Пикът на храненето мина и хората се поуспокоиха. Ама идва времето на музиката. Тук все пак е място за купон, всеки си пуска, квото обича. Много е яко – от ляво сме на Лед Цепелин, ама отдясно съпротивата е още по-люта, щото около 10 семейства гастарбайтери от Ирландия празнуват завръщането си по родните места, разбира се, с родна музика от онази – веселата. Женичките им целодневно шетат и режат салати, правят кюфтета и много сполучливо подвикват на хлапетата си. Ама те са си добре, нали обясних, че тук няма мое и твое дете? За мен лично, е шокиращо, че всички деца до къъъсно детство, ходят голи. Смущаващо ми е някак, честно! Но после виждам на всеки проснатите гащи, много кокетно защипани с щипка досами прозореца на кемпера ни. Въобще ОБЩ-уване, сега разбирам смисъла. На всеки му знам гащите, на всеки му знам менюто, а на някои им знам и атрибутите. Аааа, на някои дори знам от кой квартал са, не че ми трябва…

 

Ходенето до плажа – цяла експедиция. 3 деца, една количка, която затъва в пясъка, щото кой да се сети, че има нужда от някакви рампи? И да има подобни установки, те са изпочупени и почти носим количката до плажа. И тъй като сме на 18-а линия, се налага по пътя да приготвим припаси с вода и храна по време на двете почивки. Ехааа, стигаме до плажа. Наистина е красив, много е живописен със закътания залив, но хората от предните 17 линии на къмпинга и всички извън него са ни изпреварили и вече място на плажа почти няма. Ние пък си носим чадър, но къде да го опънем? Морето – то си е все такова мътно, където и да ходим, ние с мъжа решаваме, че няма да се къпем, аз и не умирам от желание, но децата как да ги спрем? Вече приехме, че кожите им са чувствителни и отдаваме на това, че обривите по телцата им стават все по-агресивни. Мажем разни неща. И жега е! Малкият пищи, щото е жега, щото е на 20 дни, щото мама не е спокойна, щото тати никак не е щастлив, че мъкне като ТИР всичката менажерия от 18-а линия… и няколко дни по-рано от предвиденото палихме кемпера и обратно към София.

 

 

Нещо тази обещавана свобода не я видяхме. Нещо тази лелеяна почивка не я усетихме. А някога на един див плаж на остров Корфу завидяхме на една двойка, които толкова небрежно спряха возилото си на паркинга, извадиха си масичка и столчета, пуснаха си тентата и се отдадоха на безвремието….

 

Хубаво, това е дебютът ни с кемпер. Вероятно по-различно би било при други обстоятелства. Но хамалогията си остава все същата – разпъни, извади, донеси, изпери, простни, сготви, а всичко, всичко хруска с фин пясък между зъбите, пясъкът  е и по ходилата ми, колкото и да ги мия в банята. Едно преместване от плаж на плаж коства цял ден, а умората се натрупва все повече.

 

След няколко години подобни перипети, за които не искам да влизам в технически обяснения, с чиста душа заявявам – къмпингуването не е за мен. Аз съм кифла, която иска на почивката да си облече най-хубавата рокля, да си направи прическа и грим, да си обуе токчета и да се разхожда по места, създадени от цивилизацията. Искам на почивка НЯКОЙ да е сготвил за мен, НЯКОЙ да е оправил леглата, НЯКОЙ да е почистил след дечурлигата. За забавлението им ще се заема аз. Но не и с кемпера на къмпинг.

 

Моята мечта ли беше това или нечия друга? И понякога мечтите се превръщат в това – да видиш, че си искал нещо, което не е било за теб. Получих си го. Отлиствам страницата и продължавам напред. С друга мечта от списъка!

Милла Иванова

 

 

Фото: Христо Тодоров

Анна Галова

Честит 1 юни, скъпи дечица!

 

Бъдете щастливи! Бъдете игриви, ученолюбиви, обичливи!

 

Не бързайте да пораствате, това е капан! Всеки от нас – порасналите, мечтае  да пътува във времето и отново да е безгрижно дете, а вие – радвайте се на детските моменти с обелени колене, нацапана блузка, несресана коса или ненаписано домашно!!! Капан е, че ако всичко ви е наред, ще бъдете най-щастливи! Правете пакости, защото така изследвате света, научавате и за своите възможности! Не се подчинявайте на възрастните безропотно, те отдавна са забравили какво е да си дете!

 

И моите деца бързо растат, толкова бързо, че май не съм готова да приема, че са минали годините, а аз съм бързала да отгледам мъниците, докато върша цялата домакинска и професионална работа на света! Сега копнея за бебешко гушкане, за смеха на малко дете, за първите стъпки, а ето колко далеч съм стигнала!

 

Може да е нищо и никакво майчинство,

 

но всъщност ми е дало толкова много! Толкова уроци, колкото нито един учител не е успял да ми даде. И само този, който гледа дете, има шанса да се докосне отново до детския свят – най-чист на света, най-непорочен и невинен, а ние големите толкова искаме да ви вкараме в удобния нам калъп! Понякога ме дразни прекаления детски смях, който често бъркам с лиготия, ала

 

май повечко ме е яд, че аз не мога вече така да се смея

 

и да забравям за всичко останало. Май съм забравила как да закъснявам с невинно извинение, как да размеквам сърцата на възрастните и да вярвам, че всичките ми мечти ще се сбъднат с магия!

 

И все пак е хубаво да видя децата ми как растат и стават самостоятелни. Ето, моите творения сами приготвят шоколадова торта!!!! И все още се радват на прекрасните си детски мигове, на успехите си, на дългите горещи лета с братовчедите, на приключенията и откривателствата, на безусловните приятелства!

 

Не бързайте да пораствате, скъпи деца! Капан е! Ние вече сме се хванали в него….